Подарък за деня на победата.

В навечерието на празника на 9 май се зачудих какъв подарък да подаря на баба си в този ден? За нея това не е само почивен ден, за нея това е „празник със сълзи на очи“. Тя е служителка на домашния фронт, през всичките пет години на войната, която работи за доброто на страната, ден след ден, с труда си, доближавайки победата. Най-простото е да си купите подарък във всеки най-близък магазин, но на тази възраст (а баба ми ще навърши 90 години през август) подаръците за „магазин“ не са толкова ценни, колкото нещо, направено на ръка. Затова реших да зарадвам баба, като й направих подарък със собствените си ръце, от дъното на сърцето, от дъното на сърцето си ... Някога даката на баба миришеше на цветя и зарадва всички около себе си с красотата си, но сега е много трудно за баба да работи в страната по здравословни причини. И така, въоръжен с рейк, лопата, количка и друга техника, се прибрах на работа. Избрах малка площ за почистване, около 10-12 кв. м. В началото отсекох стар, сух храст от цариградско грозде - той не дава плодове от дълго време и външният му вид в крайна сметка стана „пазарен“. Натоварих цяла количка с клонки от цариградско грозде. Тогава тя събра почти пълна кофа с боклук - стари саксии за цветя, няколко пластмасови бутилки, парчета хартия. Изстъргах листата и сухата трева (оказа се цяла кофа) и започнах да копая. Най-трудната и дълга работа. В процеса на копаене бяха извадени 2 колички и 1 кофа с трева и корени. След това нарисувах колелата и бъчвите за цветя, поставих всичко на мястото си. Сега остава само да изчакаме цъфтежа на растенията и дачата на баба отново ще мирише на сладко, ще зарадва самата домакиня и хората, минаващи покрай нея. Баба много ми хареса подаръка ми. Значението на свършената работа според мен е голямо - не трябва да забравяме ветераните от войната и работниците от домашния фронт, защото те ни дадоха ясно и спокойно небе отгоре. (Снимката показва колаж преди и след свършената работа)